През 70-те и 80-те години лунапаркът в Западния парк на София беше важна част от градската култура и социалния живот. Той предлагаше разнообразие от атракции и забавления за хиляди софиянци и гости на града, като служеше като основно място за семейни излети, младежки приключения и незабравими преживявания по време, когато възможностите за развлечения бяха по-ограничени.
Атракциони и забележителности на Лунапарка
Виенското колело
Една от най-емблематичните атракции на парка беше виенското колело. То не само беше основен обект в парка, но и символ на самия парк. Посетителите често се редяха на опашки, за да се качат на колелото, което бавно се въртеше и позволяваше на хората да се насладят на панорамни гледки към парка и околните райони на София. Това преживяване предоставяше спокойствие на височина, контрастиращо с по-динамичните атракции долу.
Виенското колело през 2011 г.
Залата с въртящия се под: Уникално преживяване
Една от по-нестандартните и забавни атракции в Луна парка беше Залата с въртящия се под. Това закрито пространство разполагаше с голям въртящ се под, който предизвикваше посетителите да се задържат на крака, докато подът се върти. Целта беше да се запази балансът, но по-често хората завършваха с падане и смях, докато се търкаляха по пода. Тази атракция носеше голямо удоволствие, особено за приятелски групи, които се състезаваха кой ще остане изправен най-дълго.
Макар Залата с въртящия се под да не беше толкова известна, колкото Виенското колело или блъскащите се колички, за онези, които се осмеляваха да влязат, тя предлагаше хаотично и радостно изживяване, което никога не се забравя. Това беше място, където социалното взаимодействие, свалките и съревнованието процъфтяваха наравно със забавлението.
Залата с въртящия се под през 2011 г.
Други ключови атракции включваха:
Блъскащите се колички (познати и като “доджъми”), където хората с радост се сблъскваха с други електрически колички на малка писта. Тази атракция беше хит както за деца, така и за възрастните, които търсеха слаба конкуренция.
Въртележки с коне и други животни, които предоставяха по-спокойно изживяване за по-малките деца и представляваха една от по-традиционните атракции на парка.
Люлки и въртящи се атракции, които, макар и по-малко грандиозни, бяха любими на семействата с по-малки деца. Неизменна част от всеки селски панаир.
Ключово социално пространство
Луна паркът не беше просто съвкупност от атракции – той беше и социален център. За мнозина посещението на парка беше възможност за семейна разходка през уикенда или начин децата да се забавляват, докато родителите си почиват. Той беше популярно място и за младите хора, които често се срещаха с приятели или ходеха на срещи там.
Виенското колело се считаше за особено романтично от някои, предоставяйки на двойките тих, живописен момент над парка. Независимо дали ставаше въпрос за вълнението от блъскащите се колички или за по-спокойната атмосфера на въртележката, Луна паркът предлагаше нещо за всеки.
Край и упадък
Популярността на Лунапаркът достигна своя връх през 80-те години, когато София бързо се разрастваше. Западният парк беше едно от малкото места в града, където можеше да се намери такова разнообразие от атракции, наред с по-спокойната атмосфера на Борисовата градина. Паркът привличаше посетители от целия град.
Въпреки това, упадъкът на парка започна през 90-те години. След политическите и икономическите промени в България, Луна паркът започна да изпада в лошо състояние. Липсата на финансиране за поддръжка, съчетана с новите и по-модерни форми на забавление предлагани от конкурентите, доведе до неговото постепенно затваряне. Атракциите и оборудването започнаха да се износват, и до края на 90-те години повечето съоръжения бяха изоставени. Днес от някогашния Лунапарк не е останало нищо, а районът търпи безкрайни ремонти.
