През 70-те и 80-те години лунапаркът в Западния парк на София беше важна част от градската култура и социалния живот. Той предлагаше разнообразие от атракции и забавления за хиляди софиянци и гости на града, като служеше като основно място за семейни излети, младежки приключения и незабравими преживявания по време, когато възможностите за развлечения бяха по-ограничени.
Атракциони и забележителности на Лунапарка
Една от най-емблематичните атракции на парка беше виенското колело. То не само беше основен обект в парка, но и символ на самия парк. Посетителите често се редяха на опашки, за да се качат на колелото, което бавно се въртеше и позволяваше на хората да се насладят на панорамни гледки към парка и околните райони на София. Това преживяване предоставяше спокойствие на височина, контрастиращо с по-динамичните атракции долу.
Други важни атракциони включваха:
- Електрическите колички (известни още като “бъмпър карс”), където посетителите можеха да се сблъскват и да се състезават в малка арена. Това забавление беше хит както сред децата, така и сред възрастните.
- Каруселите с въртящи се кончета и други животни, които предлагали по-спокойно преживяване за по-малките деца, и представлявали една от по-традиционните атракции на парка.
- Люлки и въртележки, които, макар и по-малко зрелищни, бяха любими на семейства с малки деца.
Залата с въртящия се под: Нестандартно преживяване
Една от по-необичайните и забавни атракции на Лунапарка беше залата с въртящия се под. Тази закрита зала имаше голям въртящ се под, който предизвикваше посетителите да се опитат да останат прави, докато той се върти. Идеята беше да запазиш баланс, но често хората губеха равновесие, падаха и се търкаляха, което предизвикваше смях и забавление.
Залата беше особено популярна сред групи приятели, които се събираха вътре, за да се състезават кой ще издържи най-дълго време изправен. Това не беше толкова известна атракция като виенското колело или електрическите колички, но за тези, които я посещаваха, предлагаше хаотично и весело преживяване.
Лунапаркът като социално пространство
Лунапаркът не беше просто сбор от атракции – той беше и социален център. За много софиянци посещението на парка беше възможност за семейни излети през уикендите или място, където децата можеха да се забавляват, докато родителите си почиват. Парка също така беше популярен сред младите хора, които често се срещаха с приятели или ходеха на срещи.
Виенското колело, например, се считаше за особено романтично от някои двойки, които искаха да споделят тих и красив момент заедно на височина. Независимо дали става дума за тръпката от електрическите колички или по-спокойната атмосфера на въртележките, Лунапаркът предлагаше нещо за всеки.
Връх и упадък
Най-голямата популярност на Лунапарка беше през 80-те години, когато София беше в период на бърз растеж. Западният парк беше едно от малкото места в града, предлагащо такова разнообразие от атракции, наред с по-тихите зелени зони на Борисовата градина. Паркът привличаше посетители от цялата столица.
През 90-те години, след политическите и икономически промени в България, Лунапаркът започва да запада. Недостигът на средства за поддръжка и конкуренцията от нови, по-модерни форми на забавление довеждат до неговото постепенно затваряне. Атракционите започват да се износват, а до края на 90-те години по-голямата част от съоръженията са вече изоставени. Днес от някога оживения Лунапарк почти не е останало нищо видимо, а зоната е предимно занемарена.
Носталгия и културно наследство
За тези, които са израснали през този период, Лунапаркът в Западния парк остава носталгичен символ на детството и младостта в социалистическа България. Виенското колело и въртележките са част от спомените на едно поколение, което си спомня с усмивка безгрижните летни дни и незабравимите моменти. Наследството на парка продължава да живее в историите и споделените преживявания на тези, които си спомнят тръпката и радостта от посещението на това емблематично място.
Макар че днес Лунапаркът е само част от миналото, неговото място в културната история на София остава, като напомняне за по-прости времена, когато атракционите в парка носеха радост и вълнение на своите посетители.
